Bella C: Мисля да заблестя на сцената с много ефекти!

Bella_Web-1Борислава (по-известна като Bella C) е българката в швейцарската селекция за Евровизия. Започва музикалната си кариера преди 20 години и е обиколила доста кътчета по света, като е посетила дори и Лапландия. Свири на пиано и работи също така като композитор. Работила е със звезди като Loreen и Hurts, а след седмица и предстои и съвместно участие с Jessie J. Веднага след като пристигна на българска земя, тя даде специално интервю за Eurovision-BG.com.

– Здравей Бела,
Как се чувстваш отново в България?
– Много ми е приятно да съм в България. Чувствам се леко заснежена и леко подхлъзваща се навън, но иначе е страхотно да съм си обратно в България.

– Защо избра да се включиш в швейцарската селекция за Евровизия?
-Решението дойде много спонтанно. Буквално няколко дни преди последния ден. Срещнах се с мой приятел и той предложи да напишем в най-бързия срок песен. Написахме я. Аз написах текста. Заснехме видеото и записахме всичко в студиото и предадохме без абсолютно никакви очаквания и никакви надежди. Изненадата беше огромна, когато разбрах, че съм се класирала фактически сред първите 200 кандидата и след това бях избрана сред най-добрите 18. И да – всичко стана много спонтанно и много бързо.

– Каква беше първата ти реакция, когато разбра, че си се класирала на националния им финал?
– Бяхме се събрали с приятели вкъщи и бяхме решили без значение печеля или губя, просто да си направим един страхотен Никулден, защото беше 6-ти декември. Мениджърът ми се обади и ми каза – "Имам добри новини за теб!". Аз някъде за около секунда и половина-две бях шокирана и не знаех какво се случва. Моите приятели бяха замръзнали и просто стана една супер еуфория, когато разбрах, че съм в първата шестица. Разбира се "наздраве, наздраве" и празнувахме до ранни зори, а такива моменти не се забравят изобщо. Имах уникален 6-ти декември!

– Какво е посланието на песента ти?
– Когато писах текста на тази песен си мислих за живота. За света като цяло. За цялата наша ситуация, в която в момента живеем,  в тези кризи и тези лични драми между хората – агресията, омразата, бежанци и всичко, което е негативно и страшно. В един момент се замислих – "Окей, как бих могла аз да променя света?". Лично аз като сам човек нищо не мога да направя освен да напиша песен и да мотивирам хората да обърнат гръб на тази негативност и тези лоши емоции. Просто да се концентрираме малко повече върху основното чувство – любовта! Темата не е нещо ново, което да съществува отново в песен. За любов се говори в почти всяка втора песен, но посланието, което искам да предам към хората е не само за любовта между партньорите (гаджетата), а за любовта между всички хора. Ние трябва да се обичаме и да се държим заедно и да се помъчим да направим света по-добър. Да направим един нов свят – Another world!

– Как се чувстваш докато изпълняваш песента си?
–  Много емоционално. Даже има моменти, в които като репетирам и като я пея се разплаквам, понеже страшно я изживявам. Принципно това не се случва, защото съм музикант с 1000 песни репертоар и на никоя песен не мога да се разплача така, както се просълзявам и насълзявам докато пея "Аnother world".

– С какво мислиш, че се отличава твоята песен сред претендентите на швейцарския финал?
– Мисля, че съм класика. "Another world" е една класическа балада, която е с една много приятна мелодия, много драматизъм и е супер емоционална. Комбинацията на песента плюс моето изпълнение, придава един вид автентичност на моето представяне. Всеки един от останалите кандидати са си универсални и оригинални по свое му, но аз мисля, че отговарям на един типичен стандарт за Евровизия, който мисля, че би си паснал много добре и много бих се радвала, ако стигна финала в Стокхолм. Да се надяваме, че швейцарците са на същото мнение!

– Имаш ли концепция за представянето ти на швейцарския финал, както и на Евровизия, ако победиш?
– Имах доста идеи! Имах един дълъг период, в който мислих как, защо и какво да направя. Какви тоалети, колко танцьора – мъже, жени. Колко хора да танцуват около мен и вече стигнах до краен резултат. На този етап мисля да свиря и в средата на песента да стана и с много ефекти, с много светлини и с много вятър в косите да заблестя на сцената и да покажем повече драматизъм.

– Миналата година Швейцария бе представена от Мелани Рене. Какво мислиш за представянето ѝ? Какво не ѝ достигна, за да се класира на финал?
– Може би късмет. Всичко си беше наред. Има моменти, в който може би е искала да представи повече от себе си. Аз гледам от певческа гледна точка и мисля, че се справи много добре. Шоуто беше изпипано. Нямаше грешки, но явно конкуренцията беше по-силна.

– А какво мислиш за участието на България в Евровизия?
– Имаме много добри музиканти. Имаме много таланти и много хубави красиви български гласове. Стискам палци на всички от Евровизия България и да се надяваме, че България ще се представи много добре тази година. Нямам търпение да се запозная с кандидата, който и да е, за Евровизия от тази година.

– Коя е любимата ти песен от Евровизия?
– Няколко са. Едната е песента на Лорийн "Euphoria", може би защото имах възможността лично да се запозная и да работя с нея и да видя колко е прекрасна като човек и като характер. Естествено изпълнението и е страхотно, а гласът и е уникален. Другата ми любима песен е на Мария Шерифович "Molitva". Аз пея тази песен и трябва да кажа, че също е една от любимите ми песни от Евровизия.

– Предполагам следиш новата българска музика. Има ли някой изпълнител, които ти е направил впечатление и мислиш, че може да представи страната ни на Евровизия?
– Имаме много, много добри музиканти и много добри гласове. Мисля, че Поли Генова би била една много добра алтернатива за Евровизия. Има и други, но не мога точно  да се конкретизирам, защото  със сигурност ако спомена едни, ще изпусна други, така че нека останем за сега само с Поли Генова.

– Пожелай нещо на българските фенове!
– Бъдете живи и здрави. Продължавайте да слушате и гледате Евровизия и ви пращам много целувки!

Във видеото може да видите цялото интервю и част от изпълнението на песента ѝ на живо в Гринуич център.