Роден е през 1990-та година. През 2012-та заема трето място в състезанието „Гласът на Германия“. Има няколко студийни албума. Пее за истории и преживяния от реалния живот. От дълги години следи Евровизия, а сега мечтата му да участва в конкурса се сбъдва.
Как се чувстваш след финала в Германия?
Чувствам се много, много добре. Всичко изглежда като сън – спечелването на селекцията и представянето на Германия в Лисабон. Не би могло да бъде по-хубаво от това, разбира се.
Победата ти в Unser Lied беше категорична – какво означава за теб подкрепата от немското и международното жури, както и от публиката?
Подкрепата в Германия е страхотна, направо изумителна. Всички ми пожелават всичко най-хубаво и получавам хиляди съобщения всеки ден. Това, разбира се, ме прави много щастлив. Също така получавам съобщения от хора от много други страни и всичките те също са много позитивно настроени. Имам чувството, че моята песен има шанс да се представи добре в Лисабон. Топ 10 ще бъде сбъдната мечта!
В началото правиш кавъри в YouTube. Какво те подтикна да започнеш така? Спомняш ли си усещането от първото видео, което качи?
Открих YouTube през 2006-та годна и това беше перфектната възможност да покажа музиката си пред много хора. Тогава бях срамежливо момче и не пеех пред жива публика. Така можех да покажа музиката си, без да напускам комфортната си зона. Определено помня момента, в който пуснах първото си видео. Беше кавър на of „Tears in Heaven“ на Eric Clapton и бях много нервен, защото се притеснявах, че никой няма да го хареса. Но стана точно обратното и продължих да качвам клипове.
Какво те вдъхновява най-много? За какво най-често пишеш песни?
Пиша всичките си песни за истории, които аз съм преживял или хората около мен, като моите приятели или семейство. Затова всички те са много лични и истински. Това е важно за мен, защото на сцената мога да усетя много повече, пеейки за тема, с която съм обвързан.
Как се почувства, когато пя на една сцена с Ед Шийран? Представял ли си, че ще ти се случи? Би ли искал да работите заедно?
Ед Шийрън е невероятен музикант и бе голяма чест да пея с него. Той е много земен и нормален човек като вас и мен. Много ще се радвам, ако отново работя с него.
Споменавал си, че повече предпочиташ да пееш на английски, отколкото на немски. Това помага ли ти, или не? Какви са реакциите към това в родината ти?
Да, така е. В Германия е малко по-трудно да привлечеш вниманието по този начин, защото в момента там се харесват певци, които пеят на немски. Но въпреки това имам много слушатели извън страната, с които съм много горд! Нямаше да имам това, ако пеех на немски. Много повече от 80-те милиона в Германия могат да разберат за какво пея.
Песента ти за Евровизия „You Let Me Walk Alone“ е изключително емоционална. Каква история стои зад нея?
Не е толкова лесно да говоря за значението на моята песен, защото е много лично за мен. Никога преди това не съм говорил за това публично, но чувствам, че след всички тези години е добре да споделя тази история. Песента е пиано балада и аз пея за загубата на баща си преди 13 години. Написах я заедно с Nisse Ingwersen, Katharina Müller и Thomas Stengaard, които са участвали в създаването на песента-победител за Дания през 2013. Песента е много специална за мен и се надявам, че публиката в Лисабон някак ще може да усети това също.
Имаш ли някакво послание за хората, които преживяват трудни мигове в момента? А на теб какво ти помага най-много в такива случаи?
Получавам много съобщения, че някои от песните ми са помагали в момент на загуба на близък човек. И в точно това се надявам. Значението на моята песен за Евровизия е: Ценете всеки момент с родителите си, защото никога не знаете колко време заедно имате на този свят.
Какви очаквания имаш от Португалия и Евровизия? Какво целиш да постигнеш с участието си?
Мечтата ми вече стана реалност. Винаги съм бил голям фен на Евровизия, всяка година го гледам с цялото си семейство. За мен това е едно от най-забележителните събития през годината. Сега след като разбрах, че музиката ми се харесва на много места, ми дойде наум:“Хей, чакай. Аз харесвам Евровизия, слушат ме в страни като Швеция, Норвегия, Великобритания, САЩ… това не е ли идеално за този конкурс? Винаги съм искал да участвам и изведнъж реших, че сега е моментът.
Преди няколко месеца кандидатствах за селекцията и сега наистина успях! Нямам търпение да изпълня песента си на толкова голяма сцена, пред толкова много зрители. Това със сигурност ще бъде най-прекрасният миг в живота ми. Също се надявам да се запозная с много готини хора от различните държави. Главната ми цел е аз самият да остана доволен от изпълнението си. Искам като сляза от сцената да си кажа: „Дадох всичко най-добро от себе си и съм щастлив от това!“. Надявам се хората да харесат мен и това, което правя.
Успя ли да чуеш публикуваните досега песни на другите страни? Как ти се струват? Кои участници ти изглеждат най-интересни?
Всъщност, знам всички. Следя избирането на песните от януари и наистина знам всички песни, които са представени до днес (бел. ред. 03.03). Засега харесвам песните на Франция и Чехия най-много. Но има и други много хубави!
Може да чуете „You Let Me Walk Alone“: