Българските фенове получиха миг на радост, когато страната ни обяви завръщане на Евровизия. След като БНТ пропусна цели три издания по финансови причини, екипът на телевизията сподели, че ще се завръща с нови сили, защото международната сцена има място за български талант.
Участието ни бързо събра погледите, когато стана ясно какъв ще бъде и изборният процес, по който ще се подбират изпълнител и песен за конкурса. Организаторите от родната телевизия се конслутираха със сдружение ПРОФОН, които от своя страна им дадоха списък с 40-те най-успешни и слушани изпълнители за 2025 година според техните наблюдения и класации. Екипът взе това предвид, но към критериите добавиха и брой слушания/гледания от платформи като YouTube, Spotify, AppleMusic и други. По тази схема бяха поканени много артисти, които да се включат в надпреварата. Част от тях се е наложило да откажат, но в крайна сметка се оказахме с 15 талантливи певци и групи, готови да покажат на какво са способни.

Малко по-късно се появи и пълен регламент на шоуто, който разяснява детайлите около всичко, което е нужно да знаем. Проектът е разделен на три етапа – в първи и втори кръг жури и публика гласуват за изпълнител, а в трети се избира песента за Евровизия. Много фенове, журналисти и бивши участници на конкурса споделят, че формулата за успех е обратната, тъй като песента трябва да е водещ фактор. Никой не може да отрече, че голяма тежест е именно тази върху изпълнителите, но не бива да забравяме, че състезанието се казва Песенен конкурс "Евровизия".
На българските творци им бе отредено да изпълняват свои стари хитове и кавъри, които след това да бъдат оценени по критерии, които не бяха предварително упоменати. Водещите говориха за гласови данни, журито за сценично присъствие и излъчване, а публиката просто стискаше палци на своите фаворити. Защо всъщност заложихме на подобен образец, когато цяла Европа може да ни служи за пример откъм национални селекции?
Преди няколко дни БНТ излъчи специална програма, посветена на българската история около конкурса. В нея се включи тазгодишният изпълнителен продуцент на участието ни – Боряна Граматикова. Там тя сподели, че гласовете на публиката и журито ще имат еднаква тежест – "50 на 50". Снощи обаче видяхме нещо съвсем различно. Всеки от петимата членове на журито оцени артистите с точки от 1 до 5, а сборът им остана като финален резултат, вместо приравнена таблица. По този начин се видя и феномен: най-високият резултат от публиката, 15 точки, не успя дори да покрие най-ниският такъв на журито, 18 точки.

Онлайн системата за гласуване също не беше изрядна. Организаторите няколко пъти ни увериха, че от едно устройство и IP адрес може да се гласува веднъж, но някои фенове успяха да дадат два, три, а дори и десет вота. От друга страна имаше зрители, които не успяха да гласуват и веднъж, защото сайтът не им позволи. Прозорецът за зрителска подкрепа трябваше да е отворен точно 15 минути, но след изтичане на последната секунда, таймерът започна да отчита нови 15 минути, които впослествие бяха спрени, но със закъснение. Това позволи още стотици гласове да бъдат отчетени, променяйки финалните резултати. Тук трябва да споменем, че разликата между първо и второ място (Мона и Дара) се оказа едва 29 гласа.

В крайна сметка напред продължиха фаворитите на зрителите – Мона, Дара, Михаела Маринова, МОЛЕЦ, Прея, Керана и Космонавтите, Роксана и Innerglow. Дали обаче сегашният регламент не дава прекалено голямо влияние на журито, ако случайно техните точки не се окажат така близки? Бърза сметка показва, че едва 27% от раздадените точки (120/445) вчера са дошли от зрителите , а останалите 73% (325/445) са тези на съдиите.

Цялото шоу бе изпълнено с много моменти, които хората в социалните мрежи определиха като останали назад във времето. Продукцията се проведе в студио, което не позволи на българските фенове да закупят билети, журито включваше представители, които не бяха напълно наясно какво и защо оценяват, а регламентът пораждаше въпроси, оставащи без отговор. Финалните резултати бяха обявени по начин, който за жалост остави изпълнителите в ступор. Те бяха привиквани по двойки, а напред продължаваше само един, другият трябваше да се чуди дали остава на сцената, дали се обръща за прегръдка от колегите си, или пък се връща в бекстейджа. Изключение имаше с Фики, Роксана и ДИА, когато водещият Георги Любенов подведе зрителите и участниците, казвайки, че напред ще продължат двама. Секунди по-късно го обърна на шега, уточнявайки, че "може и да мине само един, защото така ще му е по-лесно".

Дали наистина това е най-добрият формат, който България можеше да избере? Няма ли именно тези плахи и остарели идеи да отблъснат можещите ни изпълнители, които след днешната вечер сигурно се питат какъв точно е бил смисълът в тяхното участие? Възможно ли е БНТ да се вслуша в градивната критика на верните евровизионни фенове и в близко бъдеще да видим подбор, който да ни накара да се гордеем?
Хареса ли ви първи етап от селекцията ни?





