Победата на Кончита Вурст на Евровизия 2014 предизвика буря от реакции в различни медии – както в чужбина, така и в България. Това, което най-често се среща при (родните) реакции спрямо победата на Австрия в конкурса е повърхностното описание на образа на Кончита Вурст – „травестит“, „жена с брада“ и т.н.. Когато започнат упражненията на тази тема, първо трябва все пак да се имат предвид и някакви базови познания за историята на конкурса и неговото развитие извън традиционния български фолклор, който се разпространява по темата. Важно е и развитието на самата история около Томас Нойвирт (Кончита Вурст). Ние ще надникнем по-дълбоко в явлението още от неговия зародиш.
Първият въпрос, на който трябва да си отговорим е какво е Евровизия и защо образ като Кончита Вурст може да вирее в такива среда. На пръв поглед Евровизия е конкурс за песен, но ако с това се изчерпваше профила на събитието, то далеч нямаше да бъде следено от стотици милиони зрители по цял свят, нямаше да има сегашния бюджет и мащабен обществен отзвук. Ето някои основни факти около събитието. Конкурсът съчетава по уникален начин три основни компонента, които са залегнали и в критериите, на базата на които журито оценява всички изпълнения:
1.) Вокално изпълнение;
2.) Оригиналност на песента и сценичното решение, като в обхвата попадат всички възможни сценични ефекти, заснемане, мултимедийни графики, послание на песента, сценично облекло на изпълнителя и други.
3.) Потенциал песента и изпълнението да придобие световна популярност;
Ето защо говорейки за Евровизия, често се употребява терминът „пакетни качества“ на цялостното изпълнение – музика, сценично изпълнение във всички аспекти, PR промоция. Това налага един прост извод, а именно Евровизия не е лесен за печелене конкурс, абсолютно всички победители са песни и изпълнения, които са готвени с месеци, а в някои случаи години. Такъв е и случаят с Томас Нойвирт (Кончита Вурст), който се явява на австрийската селекция за Евровизия за пръв път през 2012-а година с песента „That’s What I Am“ . Тогава обаче, завършва на второ място след песента на Trackshittazz – „Woki Mit Deim Popo„. За последните победата е един вид пирова, защото не само не успяха да се класират на финал в Баку, но и завършиха на последно място в полуфинала с едва осем точки. Повече за австрийските неволи на Евровизия, можете да научите тук. След първия си неуспех Кончита продължава да се готви сериозно и продължава да развива гласовите си данни, взема уроци по пеене при сериозни специалисти и това си личи по изпълнението й тази година, което е много над това, което хората някога са чували от Томас Нойвирт или Кончита Вурст преди.
В есента на 2013-а година австрийската национална телевизия вижда сериозния потенциал на Кончита Вурст като изпълнител и загърбва досегашния начин на селекция с отворен конкурс. Вурст е избрана с вътрешна селекция, а по-късно това се случва и с нейната песен „Rise Like A Phoenix„. Първоначално никой не поставя сериозно Австрия сред претендентите за победа. До самото начало на конкурса очакванията към Кончита бяха, че тя по-скоро би следвало да бъде доволна ако прескочи полуфинала, включително и заради историята на австрийското участие в конкурса, изпълнено с несполуки. Фаворити до този момент са песните на Армения, Швеция, Унгария, Дания, Великобритания и много други, но далеч не и Австрия. Кончита Вурст притежаваше своята брада и „скандална“ слава преди конкурса и тук въпросът е какво толкова стана, че Томас Нойвирт със своето алтер его успя да извърви пътя от тоталния аутсайдер до победител? На първо място трябва да се отбележи, че за Австрия като сериозен претендент се заговори едва след втория полуфинал. Причината за това е една единствена – брилянтно изпълнение, изпипани детайли по сценичната презентация и цялостната еуфория след това безспорно качествено изпълнение. Впрочем, подобна съдба сполетя и песента на Холандия – „Calm After The Storm„, която също преди полуфиналите беше много далеч от ролята на победител, но след тях се превърна в главен претендент заедно с Австрия. В крайна сметка Холандия завърши на второ място, което също беше доста неочаквано на фона предварителните прогнози. Тоест, основният извод от всичко това е, че изпълненията на самите песни на живо изиграха основната роля за това как те ще се позиционират в крайното класиране.
Както всяка година, и тази имаше много хубави песни, но все пак това е състезание и има някакво класиране. Затова всички делегации полагат допълнителни усилия да направят изпълненията си още по-впечатляващи и запомнящи се. На финал участват 26 песни, като всяка една от тях има причина да бъде там и все някъде везните трябва да натежат. Това често става чрез по-екстравагантна визия, някакви сценични ефекти, по-динамично заснемане или в зависимост от случая тъкмо обратното – съсредоточаване върху определени детайли, създаване на точно определени внушения. Като оставим настрана социалните послания, то образът на Кончита Вурст от техническа гледна точка е направо гениално решение за Евровизия.
В подкрепа на тезата, че екстравагантната външност далеч не е основното в Евровизия, служи и един пример от историята на конкурса. През 1998 година Dana International печели конкурса с песента „Diva„, а през 2011 се завръща на сцената в Дюселдорф с песента „Ding Dong„, като във втория случай дори не се класира на финал. Има и още два случая, когато изпълнители със сценичния профил на Кончита Вурст се качват на сцената. Това става през 2007-а, когато Верка Сердючка и Drama Queen превземат сцената на Евровизия, но и двата сценични образа не успяват да постигнат победата. Тогава обаче не следват такива напоителни реакции, което следва да подскаже, че нещо извън света на Евровизия се е променило в годините на финансовата криза. Със сигурност има много социални антрополози, които могат да изследват въпроса защо чувствителността сега е толкова голяма, а преди не. Целта на тази статия не е от позицията на последна инстанция да размахва пръст и да раздава присъди относно сложни социални процеси в съвременното общество.
Преди всичко трябва да се разбира, че на Евровизия говорим за сценични превъплъщения, а нерядко и за имиджови продукти на шоубизнеса, чиято основна цел е да печелят пари. Навярно не са много хората, които го осъзнават, но всички, които влизат толкова разпалено в споровете около Кончита Вурст са част от матрицата на Евровизия за правене на пари. Точно 24 часа след своята победа Томас Нойвирт е вече мултимилионер и това вероятно е най-скъпата изкуствена брада в историята. Австрийският екип вече е постигнал всичко, за което си е мечтал – вкарал е огромно множество хора в тяхната игра на любов и омраза, в резултат на която се отделят и огромно количество пари, които се насочват към техните банкови сметки. На Евровизия най-жестоката присъда за всеки е да мине незабелязано и това е истинската загуба, а не това дали ще завършиш първи или десети. Целта на всички на тази сцена е да бъдат забелязани пред над 180 милиона зрители от цял свят и ако е възможно и запомнени за по-дълго. От всеки отделен изпълнител и мениджърски екип зависи как ще осребри участието си на Евровизия. Е, Кончита Вурст не си губи времето и скоро ще издаде в целия свят своя дебютен албум, продуциран от американски лейбъл.
Евровизия е много по-сложна игра, отколкото масово хората си представят. Игра, в която участват расови жребци и магарета, като от самите държави зависи от коя група ще се позиционират. Игра, в която стратегиите се избистрят с месеци и години, а работата продължава целогодишно без почивка. Да, практически невъзможно е едно нещо на този свят да бъде само харесвано и обичано, както е случаят с песните и изпълнителите – едни ги харесват, други не. Това, което е безспорно обаче, в челото на Евровизия 2014 застанаха песни и изпълнения с безспорни качества и професионална работа във всеки един детайл. И това не може да бъде отричано, само защото харесваме или не един или друг стил музика или изпълнител.
Победата на Кончита Вурст доказа и все по-нарастващата роля на Евровизия в социален план и това, че събитието отдавна надхвърля определението за просто една телевизионна продукция, както като мащаби, така и като социално отражение. Дори и тези, които издават присъдите си за конкурса като безсмислен и ненужен, са вече част от неговия механизъм за разпространение и влияние, тъй като именно противоречието е горивото, с което се захранва шоубизнесът. В един утопичен свят на консенсус Евровизия, а и другите шоу, спортни, музикални програми биха били немислими. А докато споровете продължават, приготовленията за Евровизия 2015 вече текат под пълна пара. И тогава над 40 държави ще забравят всички табута и предразсъдъци и ще празнуват красотата и пъстротата на живота. Пред стотици милиони зрители.
P.S. Красотата и гениалността на музиката е в това, че можеш да кажеш много в малък обем. Всичко, което обобщава дискусията около тазгодишната Евровизия можем да изразим с песента на Исландия – No Prejudice (Без предразсъдъци).